Публикации в пресата

Йордан Христосков: Грешните политически решения са опасни за пенсионния модел

30.07.2020 г.

Интервю на проф. Йордан Христосков, бивш социален министър и бивш управител на НОИ, за Инвестор.БГ.    

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на Investor.BG.

Годишен доклад 2020 "Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания"


Институтът за икономически изследвания при БАН е публикувал Годишен доклад 2020 "Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания". Темата на фокус в доклада е "Реформите в пенсионната система на България - съдържание, резултати, предизвикателства и решения" с автори: доц. д-р Виктор Йоцов, проф. д-р Йордан Христосков, проф. д-р Победа Луканова, доц. д-р Димитър Златинов, гл. ас. д-р Недялко Несторов.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на Института за икономически изследвания при БАН.

Проф. Йордан Христосков: Пред пенсионната система има неблагоприятно бъдеще

27.07.2020 г.

Интервю на проф. Йордан Христосков, бивш социален министър и бивш управител на НОИ, за предаването "12+4" по БНР.    

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на БНР.

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2019 г.

14.07.2020 г.

    На 10.07.2020 г. Комисията за финансов надзор /КФН/ публикува окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2019 г.
     Съглсано информацията, публикувана от КФН, общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2019 г. е 4 762 943 души, като нараства спрямо 31.12.2018 г. с 2,00 на сто.
    В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.12.2019 г. са акумулирани нетни активи на стойност 15 626 872 хил. лв. В сравнение с края на 2018 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 16,94 на сто.
     Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2019 г. възлизат на 199 411 хил. лв. и се увеличават с 8,13 на сто в сравнение с отчетените приходи за 2018 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 31.12.2019 г. е в размер на 54 070 хил. лв.


Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на КФН.

Стопиха ли се парите ни за втора пенсия?

08.07.2020 г.

Интервю на г-жа Даниела Петкова, член на УС на БАДДПО и председател на ПОК "Доверие" АД, в предаването "Бизнес.БГ" по БНТ.


Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на БНТ.

Пенсионните фондове имат за цел да изтрият отрицателната доходност до края на 2020 г.

08.07.2020 г.

Интервю на г-н Николай Марев, член на УС на БАДДПО и главен изпълнителен директор на ПОК "ДСК-Родина" АД, в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria.


Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на Bloomberg TV Bulgaria.

Пенсионните фондове у нас се справят добре, не се очаква клиенти да губят пари

08.05.2020 г.

Интервю на г-жа Даниела Петкова, член на УС на БАДДПО, в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria.


Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на Bloomberg TV Bulgaria.

В какво състояние са родните пенсионни фондове в световна пандемия?

07.07.2020 г.

Интервю с участието на г-н Владислав Русев, член на Управителния съвет на БАДДПО, в предаването "Темите" по ТВ Европа.


Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на ТВ Европа.

Проведена среща на УС на БАДДПО с представители на медиите относно финансовите резултати от дейността по ДЗПО за първото полугодие на 2020 г.

07.07.2020 г.

      Днес се проведе среща с журналисти в сградата на ПОК „Доверие“ АД на тема „Представяне на обобщени резултати от дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2020 г.”, организирана от Българска асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
     Събитието бе открито от г-жа Евелина Милтенова, председател на Управителния съвет на БАДДПО, а участие в последвалата дискусия, в отговор на повдигнатите въпроси от присъстващите журналисти, взеха:
  • Даниела Петкова – председател на УС на ПОК „Доверие“ АД;
  • Милен Марков – председател на СД на ПОК „Съгласие“ АД;
  • Николай Марев – ГИД на ПОК „ДСК – Родина“ АД;
  • Владислав Русев – ГИД на ПОД „Алианц България“ АД;
  • Анастас Петров – ИД на „Ен Ен ПОД“ ЕАД;
  • Георги Тодоров – член на УС на ПОАД „ЦКБ-Сила“;
  • Андрей Шотов – член на СД на ПОД „Бъдеще“ АД;
  • Георги Личев – председател на УС на ПОД „Топлина“ АД;
  • Славейко Гергинов – член на СД на „Пенсионноосигурителен институт“ АД.
По време на срещата беше обсъдена и необходимостта от придвижване и одобряване на промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с цел навременно приемане на законови текстове, регулиращи изплащането на първите пенсии от втория стълб през есента на 2021 г.
Повече информация може да намерите в прессъобщението по-долу.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

  • Нетните активи на частните пенсионни фондове нарастват с 854 млн. лв. за второто тримесечие на 2020 г., като се отчита ръст от 228 млн. лв. във фондовете за ДЗПО от началото на годината.
  • Пенсионните дружества наваксват и компенсират временните спадове на натрупана доходност, отчетени през първото тримесечие на 2020 г.

      Обща информация за ДЗПО по трите основни пенсионни продукта за периода 01.04.-30.06.2020 г. по предварителни данни, подадени от деветте пенсионни компании е следната:

      Общ брой осигурени лица*:  4 786 235 души.
                                           УПФ:   3 825 047 души
                                           ППФ:      309 999 души
                                           ДПФ:      642 379 души

           Нетни активи общо**:       15,839 млн. лв.
                                        УПФ:      13,483 млн. лв.
                                        ППФ:        1,204 млн. лв.
                                        ДПФ:        1,152 млн. лв.


     Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване за периода 01.04.-30.06.2020 г. нарастват с 854 млн. лв., или с 5.7 на сто и достигат 15,839 млн. лв. в края на периода. По трите вида фондове нетните активи през второто тримесечие на 2020 г. се изменят както следва:
  • при универсалните пенсионни фондове (УПФ) нарастват със 753 млн. лв. (5,92 на сто);
  • при професионалните пенсионни фондове (ППФ) нарастват с 51 млн. лв. (4,41 на сто);
  • при доброволните пенсионни фондове (ДПФ) нарастват с 50 млн. лв. (4,53 на сто).

Доходността за второто тримесечие на 2020 г. за всички видове фондове е положителна.

     Нивата на среднопретеглена доходност за изминалите три месеца (01.04.-30.06.2020 г.) са положителни вследствие на нарастващите оценки на финансови инструменти на международните капиталови пазари. След резките спадове през месец март, в резултат на пандемичната криза и ефектите върху световната икономика и пазарите, показателите и цените на капиталовите инструменти и борсовите индекси се възстановиха съществено, което подобри представянето на фондовете за този период и средната доходност на годишна база е:
         УПФ: + 3.09%;
         ППФ: + 2.50%;
         ДПФ: + 3.44%.
      Положителното развитие се дължи както на по-спокойната пазарна среда и възстановяване на световните финансови пазари, така и на активните действия, предприети от пенсионно-осигурителните дружества чрез прилагане на подходящи инвестиционни подходи, стратегии и методи. За същия тримесечен период на предходната година постигнатата доходност от управление на активите на УПФ е 1,63%, на ППФ е 1,3%, на ДПФ е 1,33%. За първото тримесечие при всички инвеститори по целия свят имаше отрицателна доходност, докато българските пенсионни фондове успяха да минимизират щетата от сривовете на фондовите пазари до около 5%. За този кратък период от време размерът на временно снижените доходности обаче е значително по-малък от натрупаната положителна доходност в предходни години. Фондовете работят с натрупване и въпреки временните спадове и за първото тримесечие беше отчетено само намаляване на натрупаната положителна доходност, докато акумулираните вноски и пенсионните спестявания на осигурените лица са съхранени и умножени.
    
      През 2019 г. ФДПО реализираха още по-високи стойности на доходността, като средно претеглената доходност, постигната от УПФ е в размер 6.49%, а за ППФ е 5.81% и за ДПФ е 6.48% (по данни на Комисията за финансов надзор).
    
     В резултат на активното управление и предприети защитни мерки за преструктуриране  на портфейлите, пенсионни компании ограничиха въздействието от спадовете на международните финансови пазари до средно 2.9% за полугодието. Абсолютната стойност на инвестираните средства на ФДПО от началото на пандемичната криза намаляват с около 2%, за сметка на увеличените експозиции по разплащателни сметки с нулев риск в банките-попечители, които бележат ръст и делът им в общите активи на ФДПО достига до  приблизително 10%. Стойността на инвестициите в дългови финансови инструменти намалява с около четири процентни пункта, докато дела на дяловите финансови инструменти намалява с около два процентни пункта и достига до средно 22%.
     Наясно сме, че тримесечното отчитане на финансовите резултати в пенсионната индустрия е кратък срок, и с оглед дългосрочния характер на капиталовото пенсионно осигуряване, искаме да подчертаем, че за период от петнадесет години фондовете постигат следните нива на нетна доходност, както следва:
        УПФ: +54.50%;
        ППФ: +52.57%;
        ДПФ: +53.39%.
За петнадесетгодишен период, средно годишната  доходност на фондовете в ДЗПО варира между 3.50% и 4.00%.


Управителен съвет на БАДДПО

_______________________________________________________________________________________
* Показателят общ брой осигурени лица е по данни на КФН към 30.03.2020 г.
** Показателите нетни активи и доходност е съгласно данни, предоставени от членовете на БАДДПО към 30.06.2020 г. Посочените резултати нямат по необходимост връзка с бъдещи резултати. Стойността на дяловете на пенсионните фондове в бъдеще може да се понижи и не се гарантира положителна доходност, както и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди. средства.

Становище на БАДДПО относно Законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от

11.06.2020 г.

На 10.06.2020 г. БАДДПО изпрати писмо-становище до Министерство на финансите /МФ/ относно Законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от "Централен депозитар" АД, публикуван от МФ за обществено обсъждане.

Становище на БАДДПО

По отношение на настоящия Законопроект в определението за „неактивни лични сметки“ (чл. 3, ал. 3 от Законопроекта) се казва, че това са такива, по които от откриването им не са извършвани сделки на разпореждане от техния притежател (повече от двадесет години), което може да е например поради незнание, че лицата притежават акции от масовата приватизация, поради наследство върху акции на наследодател от повече лица и др., и същите се съхраняват в „Регистър А“ към Централен депозитар по лични сметки. Не е ясно, обаче, защо се предполага, че щом като лицата не са извършвали разпоредителни сделки, то те не са упражнявали и други права по акциите - напр. на дивидент, на участие в увеличение на капитал, на глас в общи събрания и т.н.
Вярно е, че поради редица неадекватни решения при първоначалното формиране на българския капиталов пазар и особено в процеса на масова приватизация се стигна до задължително превръщане на бившите приватизационни фондове и дружествата, чиито акции бяха предложени срещу инвестиционни бонове, в публични дружества, регистрирани за търговия на БФБ и без отчитане на волята на акционерите им.  
Впоследствие, голяма част от тях се отписаха без провеждане на търгово предлагане и част от миноритарните им акционери не успяха да се освободят от акциите си. Като резултат от такива решения обемът на свободно търгуваните на БФБ акции е нисък, което определя и ниската им ликвидност.
Вярно е също така, че е възможно редица дружества да се управляват чрез миноритарен дял. Принципно, обаче, това са резултати преди всичко от провежданата регулация от страна на държавата на българския капиталов пазар, което доведе и до диспропорции в него още при създаването му. За този резултат не е водещо поведението на гражданите - напр. ниска заинтересаованост, небрежност, липса на инициатива и др., а преди всичко последователно провежданата държавна политика, с която се отнеха възможности за реализиране на доходност от акциите от масовата приватизация.
В този смисъл, както в Концепцията на МФ от 2019 г., така и в настоящия Законопроект, опитът за справяне с наследените проблеми от времето на масовата приватизация в никакъв случай не следва да е за сметка на миноритарните акционери, защото не те са създали диспропорциите в началния стадий от разви-тието на българския капиталов пазар.
   
Бихме застъпили няколко въпроса, свързани с отделни текстове на предлагания Законопроект, които могат да се обобщят в няколко групи:

1. Публични акции.
В чл. 4 и чл. 5 от Законопроекта собствениците на акциите ще имат възможност в срок до една година от влизане в сила на закона да прехвърлят акциите си от личните им сметки в „Регистър А“ на ЦД към подсметки на член на ЦД („Регистър Б“). В срок от две години от влизане в сила на закона това няма да е свързано с разходи за лицата и няма да се събират годишни вноски върху клиентските активи от инвестиционните посредници (ИП) към Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. Според БАДДПО такова решение е приемливо и практически приложимо.
Относно чл. 6 и чл.7 от Законопроекта за служебно прехвърляне на ценните книжа, държани по лични сметки, след изтичане на посочения едногодишен срок настъпват два вида последици според вида на акциите:
•    за активни акции от публични дружества - да се прехвърлят служебно от „Регистър А“ към „Регистър Б“, като реда и условията за това ще се определят в наредба на КФН;
•    за неактивни акции от публични дружества - да се прехвърлят служебно в нов инвестиционен фонд, който ще се управлява от управляващо дружество, избрано от управляващ комитет (чл. 9 и сл. от Законопроекта), като редът и условията за това ще се определят в наредба на КФН.

Отбелязваме, че предвиденото служебно прехвърляне е административно действие с чужда собственост, по силата на закон, което поставя редица въпроси за нарушения на признатата от Конституцията абсолютна закрила на частната собственост.
Неактивните акции са нисколиквидни, тъй като за дълъг период от време липсват сделки и няма инвеститорски интерес към тях и това влияе на оценката им. Стойността на дяловете в инвестиционния фонд, замяната им срещу дялове и други, се предвижда да се определят от избраното управляващо дружество до 3 месеца от служебното им прехвърляне в инвестиционния фонд. Междувременно, избраното управляващо дружество до 1 месец от сключването на договора с управляващия комитет, трябва да подаде заявление в КФН за регистрация или разрешение да организира и управлява инвестиционния фонд (чл. 11 от Законопроекта). Опасяваме се, че що се касае до ново поднадзорно лице на КФН, едва ли предложената със Законопроекта уредба е достатъчна за директните препратки към определени специални закони (§ 1 от Законопроекта). В тази връзка, следва да се прецени удачността им, доколкото се касае за друг субект, а оставянето на редица въпроси на последващо регулиране от КФН чрез наредби не следва да се приема за адекватен законодателен подход, тъй като основни обществени отношения следва да се уредят на ниво закон.
Отделно, в срок от 5 г. лицата, които са получили дялове в инвестиционния фонд, следва да се идентифицират пред управляващо дружество и могат да поискат в същия срок обратно изкупуване на дяловете. Ако не се идентифицират, се определя паричната равностойност на дяловете и в нов петгодишен срок те имат право да я получат, ако не успеят да спазят този срок, средствата постъпват в държавния бюджет.
Сроковете по чл. 6 и чл.7 са преклузивни и са свързани с погасяване правата на притежателите на акции след тяхното изтичане и при липса на активни действия. Считаме, че тези законови предписания представляват институционална намеса на капиталовия пазар, чрез ограничаване на права на акционерите при липса на активност от тях, които стигат и до крайност, а именно: разпореждане с тяхно лично имущество при липса на воля, а при последващо бездействие съществува риск да се стигне до отнемане на правото да получат паричната равностойност на тези акции.

2. Допустимост на инвестиционния фонд като инструмент за инвестиции за институционални инвеститори.

Тези въпроси не са коментирани нито в настоящия Законопроект, нито са предложени чрез него съответни изменения в специалните закони, уреждащи инвестиционната дейност на институционалните инвеститори. Според нас, следва да се обърне внимание на тази непълнота, която би попречила на институционални инвеститори да инвестират в самия инвестиционен фонд.

3. Непублични акции.

Предлагат се аналогични промени, както при публичните акции, но, вместо инвестиционен фонд се споменава за прехвърляне в инвестиционен портфейл, управляван от управител, като уредбата ще е чрез нова наредба на КФН и без в Законопроекта да са уредени поне основни изисквания към това управление и управител. Отново се предвижда в срок от 5 години, притежателите на непублични акции, да се идентифицират пред управителя, а ако това не стане, той да има право да продаде техните акции и прехвърли паричната им равностойност в специално открита клиентска сметка, където се пазят в нов петгодишен срок. Ако същите не бъдат потърсени в срока, средствата постъпват в държавния бюджет.

В Законопроекта се реферира към множество нови наредби от КФН: за служебното прехвърляне в „Регистър Б“ и в инвестиционния фонд, за идентификация на лицата и продаване на акциите, за изискванията към инвестиционния фонд, за управлението на портфейл от управител и др. Считаме, че част от съществените въпроси следва да се уредят на законово ниво.
Отделно, в чл. 14, ал. 8 от Законопроекта, не е ясен обхватът на бъдещата наредба (ред и условия), както и други изисквания във връзка с процедурата, която също не е напълно изяснена.
Промените ще засегнат миноритарните акционери в бивши приватизационни фондове от масовата приватизация (трансформирани в публични холдинги) или в дружества от масовата приватизация (ако лицата са участвали директно на центра-лизираните търгове). Като резултат е възможно да се промени съотношението дребни/мажоритарни акционери. Много е възможно, новият инвестиционен фонд да се окаже мажоритарен акционер, а оттам ще възникват въпроси относно приложимостта на режима на търгово предлагане при промяна в контрола, и инвестиционният фонд не следва да е изключен от това задължение, което предполага създаване на нужната регулация.
Принципно, навлизането на държавен инвестиционен фонд като нов участник в собствеността на частни дружества, не би било добър сигнал за останалите акционери и се опасяваме, че не би довело до повишаване на интереса към капиталовия пазар.

С оглед изложеното, считаме, че дискусията между заинтересованите лица по Законопроекта следва да продължи, за да се намери адекватно решение на наследените проблеми от времето на масовата приватизация и преодоляване на създадените диспропорции пред развитието на българския капиталов пазар, стартирало преди повече от 20 години. Бъдещото решение следва да е в защита на частната собственост и да се прекратят всякакви опити за нейното ограничаване или отнемане без волята на съответния притежател.
Настоящият Законопроект предполага провеждане на активна информационна кампания с подробно описание за правата на титулярите на лични сметки, за стъпките, които те следва да предприемат за защита на притежаваните акции. Също така, следва да се определи приемливо дълъг срок, тъй като, според нас, срокът от една година не е достатъчен.
Не на последно място, решението на проблемите не трябва да се търси с изключване на миноритарните акционери от капиталовия пазар, а чрез подходящи форми за включването им в него, включително и с помощта на адекватна институционална подкрепа за това.


Страници:

1



начало