- В екипа на Алианц съм от 2008 г. – първоначално в Управление на риска на Алианц Груп, а през 2014 г. се присъединих към Алианц Гърция като Главен финансов директор. От началото на 2018 г. съм част от Алианц България, първоначално като Главен директор подписваческа дейност, а от юли 2019 г. отговарям за целия спектър на нашия бизнес. Преди да се присъединя към Алианц бях консултант по актюерство и мениджмънт в Скандинавия. Завършил съм математика в Университета „Браун“, член съм на Американското актюерско дружество и дипломиран риск анализатор към същата организация.

- Едновременно с оформянето на конкретно предложение за фазата на изплащане, в рамките на Алианц България сформирахме работна група за споделяне на мнения и оценка на ползите и рисковете в предвижданата нова система. Очевидно, когато говорим за пожизнени плащания, правилното определяне на компонента, свързан с продължителността на живот, е от решаващо значение. Въпросът за справедливостта между поколенията е тема, с която съм се сблъсквал и в миналото. Например, докато работех с взаимни застрахователи в Скандинавия, голямо внимание се отделяше на въпроса за справедливостта между съществуващите и новоприсъединяващите се членове. По подобен начин съм работил с традиционни животозастрахователни портфейли в други страни, където трябваше да сме сигурни, че определени излишъци от средства са справедливо разпределени. В конкретния случай с фазата на изплащане, хората натрупват средства в продължение на много години, за да получат гарантирано пожизнено обезщетение и някаква бъдеща индексация. Считам, че е важно да проучим как най-добре да се гарантира стойността на тези бъдещи пенсионни обезщетения да не зависи само от добрите или лошите условия в момента на пенсиониране.

- Тази тема ме следва от доста време по различните споменати по-рано начини. В България имаме възможност да създадем добра система за тези, които разчитат на нас. Това е момент, който няма да се повтори. Затова колкото повече събираме най-добрите си идеи, толкова по-добър ще бъде и резултатът.

- Докладът прави предположението и препоръката, пенсионните обезщетения да се осигуряват чрез напълно съответстващи портфейли от облигации с висок рейтинг. Пълното съответствие, доколкото е възможно, способства за минимизиране на лихвения риск. Темата за кредитния риск не е основният фокус на доклада, с изключение на краткото й споменаване. Ясно е, че разпределението на активите е важен въпрос, който трябва да бъде разгледан в окончателния модел.

- При условие, че пенсионните обезщетения са определени по начин, който е свързан с преобладаващите лихвени проценти, бихме имали ситуация, при която някои хора ще получат от натрупания си фонд по-висока или по-ниска пенсия само в резултат на промени в лихвените проценти. Това е въпрос на шанс и не представлява риск, който отделният човек може да управлява. От колективна гледна точка обаче, този проблем може да бъде смекчен. Следователно, при модел, при който се взима предвид инвестиционната доходност от общия портфейл, лицата с обезщетения, дефинирани при по-ниска техническа лихва, ще допринесат повече за излишъка на фонда за изплащане, отколкото членовете с обезщетения, определени при по-висока техническа лихва. Предложението ми е за разпределяне на индексацията въз основа на приноса на отделното лице (или поколение в моя документ) към излишъка на фонда за изплащане.

- Изготвянето на този анализ беше първоначална стъпка и принос за по-голям диалог. Усещането ми е, че на този етап трябва да постигнем напредък в детайлите на модела и да разберем какво се очаква от всички заинтересовани страни. Това естествено ще породи въпроси за по-нататъшно проучване, при което целенасоченият анализ би бил полезен.