Често задавани въпроси

Bнocкu се дължат u за неизплатени заплати
Базата не може да падне под минималния осигурителен доход

в-к “Дневник”, 27 февруари 2007г.


Вержиния ЗАРКОВА

От началото на 2007 г. изчисляването и изплащането на паричните обезщетения от средствата на държавното обществено осигуряване се извършва съобразно една наредба, а елементите от осигурителните доходи, върху които се дължат осигурителни вноски, се определят съобразно друга наредба. Това е Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Измененията и допълненията в тази наредба са публикувани в Държавен вестник - бр. 15 от Гб февруари 2007 г.

Промените в обхвата на елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, произтичат от промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО). От началото на 2007 г. осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат не само върху изплатените възнаграждения на осигурените лица, но и върху възнаграждения, които са само начислени във ведомостта за работна заплата, но не са изплатени. Друг елемент, включен в осигурителния доход през 2007 г., е възнаграждението, изплатено от средствата на осигурителя на основание чл.40, ал.4 от КСО. Във връзка с това в чл.З, ал.1 от наредбата е регламентирано, че осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително тези по чл.40, ал.4 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. Направено е важното уточнение, че възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.

Съгласно чл.1,  ал.1   от наредбата осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.1, т.1 - 4, 6 и 8 и ал.2 от КСО се изчисляват и внасят върху получените или начислените и неизплатени брутни възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал. 1, т.7 от КСО се внасят върху получените или начислените и неизплатени брутни възнаграждения, намалени с нормативно признатите разходи по чл.29, т.5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Дори и в случаите, в които осигурителните вноски за посочените лица се определят от начислените им, но неизплатени възнаграждения следва да се има предвид, че вноските не могат да се определят за доход по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. И през 2007 г. размерите на определените минимални осигурителни доходи могат да се намаляват в зависимост от отработеното от осигурените лица време. При определянето на размера на минималните осигурителни доходи, върху които се дължат осигурителните вноски в тези случаи от началото на 2007 г., трябва да се взема предвид и възнаграждението, изплатено от работодателя за първия работен ден от неработоспособността на основание чл.40, ал.4 от КСО. Съгласно чл.40, ал.4 от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.

От началото на 2007 г. осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на работниците и служителите в пари или в натура, не само когато те са изплатени, но и когато са начислени и неизплатени. Сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.

« назад

начало